Йога не е религия. Йога не е философия. Йога не ни учи да вярваме или философстваме. Йога ни учи да опитваме и чрез собствения си директен опит да се сблъскваме с реалността – такава, каквато е. Йога се ползва в медицината, психоанализата, физиката и биологията. Йога е самият живот.
Аспектите на живота в йога са описани от големия мъдрец Патанджали преди 4000 години. Те са записани в свещеното писание “Йога Сутра”. Този учен мъдрец е успял да достигне до абсолютните закони на човешкото съществуване, до пределните възможности на човешкия ум и на реалността. Патанджали е написал сутрите с математическа точност. Те са основата и потенциалът, върху който всеки истински търсач може да изгради опита си и да достигне върховете отвъд хоризонта. Патанджали следва онова, което е отвъд ума, по един безпристрастен начин.
Осемте аспекта на йога са:
1.Яма –регулиране на поведението
2.Нияма – етични препоръки
3.Асана – седене в тишина (физическа поза)
4.Пранаяма – регулиране на дишането
5.Пратяхара – отдръпване /непривързаност/
6.Дхарана – съзиране на универсалната интелигентност /Чайтаня/ йогическа концентрация или внимание
7.Дхяна – медитация /без умствена активност/
8.Самадхи – установяване в равновесие /нито превъзбуда, нито загуба на съзнание, а състояние, което е недостъпно за умствените проблеми/
ЯМА
Регулирането на поведението или Яма също има няколко аспекта.
Началото е Сатя или правдивост /истина/. Способността на човек да вижда и приема Истината в себе си и останалите го довежда до реалността на съществуването.
Следва Астея (безпристрастност). Това е умението да приемаме без алчност.
Апариграха е свойството да не крадем и трупаме.
Ахимса е принципът на ненасилие. Естествено, това означава любов и разбиране – към себе си, хората, животните и цветята.
Брахмачария е умението да няма злоупотреба с чувствата или сексуалността. Чрез любовното сливане трябва да сливаме душите си, не само телата.
НИЯМА
Етичните препоръки са общо пет.
Саоча се отнася до чистотата на ума, също така физическа чистота и чисти чувства. Просто чисто съществуване!
Втората препоръка е Сантоша – удовлетворението, че съществуваш, трябва да приемаш живота такъв, какъвто е, както с хубавите, така и с лошите му страни.
Тапас е препоръката за въздържание или аскетизъм .Свързва се с пост и спазване на редовна духовна практика – садана.
Свадхая учи към отказ от взетото на заем знание с цел да бъдем отворени за познаването на себичното Аз.
Ишварапранидхан е последната, пета препоръка – за възприемане на целостта или състрадателност към всичко.
АСАНА
Този аспект на йога се изразява в стабилна, спокойна и релаксираща поза, която позволява на тялото и мислите да останат в неподвижност дълго време.
ПРАНАЯМА
означава регулиране на дишането, това води до осъзнаване на енергийния поток. Чрез пранаяма контролираме жизнената сила и умствената дейност.
ПРАТИЯХАРА
показва начина за отдръпване на сетивата от обектите. Това прави по-интензивно и по-ясно осъзнаването на вътрешния свят, на умствените аспекти, емоциите и психиката. Спомага за релаксиране на сетивата, ума и емоциите.
ДХАРАНА
Техника за задържане на ума в една точка за продължителен период от време. Помага за насочване на съзнанието навътре и извличане на енергия от вътрешната ни същност. Спомага за усилване на волята и за вътрешна устойчивост.
ДХЯНА
Когато Дхарана се превърне в постоянен и непрекъснат процес тогава може да кажем че човек е достигнал до медитация или Дхяна. Тя ни довежда до истинската ни същност на мир, блаженство и мъдрост.
САМАДХИ
Последният, най-висш аспект на йога. Установяване в ненарушимо равновесие и сливане с природата на творението. Това е краят на всички търсения. Живот в Истина, Съзнание и Блаженство.
Автор: Албена Тошева
Източник: сп. Усури, февруари 2006
