Законът „Аз печеля – ти печелиш“ е вторият СОЦИАЛЕН ЗАКОН на съвършеното здраве, формулиран от Грег Андерсън.
В човешките общности (семейство, училище, фирма и пр.) се наблюдават 4 основни типа взаимоотношения:
1. „Аз печеля – ти губиш“.
Моделът изхожда от предположението, че мястото на върха е само едно. Този модел създава атмосфера на съперничество, която в крайна сметка подкопава общността. Всеки индивид се сравнява с предварително измислена скала и се оценява в съответствие с нея, а не в зависимост от своите уникални възможности. При този модел на взаимоотношения всъщност няма печелещи; всички губим.
2. „Аз губя – ти печелиш“.
Това е моделът на жертвеготовността. Ако някой иска да има мир и спокойствие на всяка цена, той жертва собствените си интереси в името на мира и спокойствието. Предпочитайки да „загуби“ в една област, той всъщност „печели“ в друга.
Това е моделът на човек (или общност), който иска непременно да се хареса, който има минимални изисквания и не очаква кой знае колко от живота.
Примиренческото поведение е винаги губещо поведение: играейки ролята на „даващ“, индивидът заплаща висока цена, най-вече в здраве.
Причината: в един момент осъзнава, че не може да се хареса на всички и се предава. Отказвайки се от обичайния си модел на поведение, той няма изграден друг – например на победител, и се озовава в групата на аутсайдерите.
Моделът „Аз губя – ти печелиш“ не е силна позиция; тя е винаги губеща. Тя задоволява другите, но човек не може да живее дълго, без да задоволи собствените си потребности. Всяка саможертва има своите граници, различни при различните индивиди.
3. „Аз губя – ти губиш“.
Този модел е израз на силно его и е не само винаги губещ, но и зловреден за личността и за околните.
Когато и двете страни искат да спечелят на всяка цена, мотивацията е единствено собственото его, волите се впускат в атака, губят всички. В резултат идва стремежът към отмъщение, което всъщност е екзекуция над самия себе си. Цената наистина е прекалено висока.
4. „Аз печеля – ти печелиш“ е модел на взаимоотношения, който може да се практикува при такова състояние на ума и сърцето, което е осъзнало Единното цяло и се стреми към взаимноизгодни взаимоотношения. Печелят всички, защото имат положително отношение към решаването на проблема и активно се ангажират в дейността.
„Аз печеля – ти печелиш“ е Закон, основаващ се на сътрудничеството, не на конкуренцията. От противници, хората се превръщат в съюзници. Успехът на едната страна не се постига за сметка на другата; успяват всички.
Законът „Аз печеля – ти печелиш“ гласи: „Нека не го правим по моя или по твоя начин; нека го направим по най-добрия начин.“
Законът е приложим в общности, които осъзнават, че пълна независимост няма, че всъщност ние всички зависим един от друг по някакъв начин, защото сме част от Единното цяло.
Пълната независимост е илюзия; силната зависимост е нездравословна. „Аз печеля – ти печелиш“ се основава на осъзнаването на взаимната зависимост и взаимната изгода. Това е моделът, по който се организира животът в собствения ни организъм: всяка клетка дава, за да получи; всички се подчиняват на принципа на взаимното сътрудничество. Единствената клетка, която само взема и никога не дава, е раковата. Всяко нарушаване на закона „Аз печеля – ти печелиш“ се заплаща скъпо, понякога – с живот.
За да се задейства законът „Аз печеля – ти печелиш“, е необходимо доверие. Доверието създава атмосфера на сътрудничество и истинска съзидателност. Няма ли доверие – по-добре прекъснете отношенията. В противен случай ще заплатите със собственото си здраве.
Човешкото съществуване се основава на връзките – с другите, с общността, и най-вече – със себе си. Ако успеем да създадем честни и конструктивни връзки със самите себе си, ние ще успеем да приложим закона „Аз печеля – ти печелиш“ и спрямо другите.
Отношенията ни с другите са само отражение на личното ни отношение към самите себе си. Това е ефектът на огледалото. За да променим отношението си към света, трябва да променим отношението към самия себе си. Ние не можем да променим никого, освен себе си. Лесно е да искаме другите да се променят; трябва да осъзнаем, че можем да променим единствено себе си.
Във всеки от нас е заложена сила. Без нея ние не можем да поемем отговорност, за да предизвикаме промените, които подобряват живота ни. Ако се откажем от силата, която ни е дадена по рождение, ние решаваме да се превърнем в жертви. Изборът е единствено наш.
За да получим, трябва да дадем; за да ни разберат, най-напред ние трябва да проявим разбиране. Ако в Закона „Аз печеля – ти печелиш“ има някакъв „победител“, това е този, който пръв е тръгнал към разбирателство и взаимноизгодно сътрудничество.
Ако всеки тръгне към взаимната изгода и общата полза, накрая ще получи повече. Това е действието на Закона „Аз печеля – ти печелиш“.
Из „22 неоспорими закона на съвършеното здраве“ от Грег Андерсън
Прочети още:
Закон за одухотвореността
Закон за личната отговорност
Закон за единното цяло
Закон за физическата активност
Закон за умереното хранене
Закон за минималната лекарска намеса
Закон за устойчивост на стреса
Закон за емоционалния избор
Закон за еволюционната мотивация
Закон за човешкото достойнство
Закон „Живей Тук и Сега“
Закон за съсредоточеността
Закон за съзидателността
Закон за непрестанното развитие
Закон за мисията в живота
Закон за предназначението да служим
Закон за доброто стопанисване
Закон за прошката
Закон за благодарността
Закон за вътрешния мир
Закон за безусловната любов
