„Умът може да направи от Ада Рай и от Рая Ад.“ – Джон Милтън
Законът за съсредоточеността е първият от ИНТЕЛЕКТУАЛНИТЕ ЗАКОНИ и същността му е в това, че промяната се дължи на едно единствено нещо: върху какво фокусираме вниманието си.
Всяка седмица ходя в една общност от пенсионери, на които се оказва специализирана помощ.
Една от възрастните жени страда от артрит и непрекъснато се оплаква, че не може да ходи. Понякога ходи сама, понякога се подпира на бастун, а има дни, когато се вози в инвалидната количка. Тя е убедена, че не може да ходи.
Вместо да се радва на това, че все още може да ходи, тя съсредоточава своето внимание в миналото, когато е можела не само да ходи, но и да тича, да скача, да се катери… Владееха я самосъжаление, гняв и страх; животът й бе изпълнен със скръб, защото не можеше да ходи така, както бе ходела на младини. Сама беше си заложила капан и не знаеше, че може да излезе от него. А може би и не искаше.
Тази форма на затвор, в която сами се затваряме в стремежа си да бъдем по-различни от това, което сме в момента, е отлично определение на страданието. И със сигурност унищожава всичкото добро, с което сме благословени.
Това ненаситно желание нещата да бъдат по-различни, стои зад същността на разсеяността. При Закона за съсредоточеността нещата са точно обратните.
Едно от любимите ми занимания е да слушам музика. Унасям се до забрава. Но за съжаление това продължава не повече от 20 минути. След това отново нахлуват мислите: трябва да направиш това; не си свършил онова; защо седиш и си губиш времето, вместо да се заловиш за работа… С музиката е свършено. Владее ме разсеяността.
Съсредоточеността означава да участваш истински във всеки миг от живота и да му позволяваш да се разгръща, без да съдиш. Това не означава, че човек не трябва да си поставя цели и да ги постига; означава, че постигането на целите е на второ място, след истинското преживяване на всеки миг от постигането на целта.
Законът за съсредоточеността изисква от нас да се съсредоточим върху пътуването, а не върху мястото, където искаме да пристигнем. Радостта се изпитва не от приключването на дадена дейност, а от нейното изпълнение. Осъзнайте всичко край себе си и му се радвайте. Това е същността на Закона за съсредоточеността.
Съсредоточеността означава да се открие невероятното в най-обикновените неща. Пример за съсредоточено внимание е да мислим за яденето и да усетим неговия вкус, вместо да използваме времето на обяда или вечерята, за да обсъждаме нещо друго.
Законът за съсредоточеността изисква дисциплина: трябва да обучим умовете си да се освобождават от тревогата и желанията; да мислим за проблемите само, когато е дошъл моментът да се направи нещо за тях. Така ще можем да изпитваме щастие; ако сме непрекъснато съсредоточени в проблемите, осигуряваме си нещастие.
Ние и само ние избираме върху какво да съсредоточим вниманието си. Дали чашата е пълна наполовина или наполовина празна – в това, как ще изберем да я виждаме, е заложено страдание или задоволство.
Законът за съсредоточеността ни помага да разберем разликата между причина и резултат. Когато нямаме нещо, ние имаме дълъг списък от причини, обясняващи напълно логично, защо го нямаме това нещо. Т.е. ние сме се съсредоточили върху причините, които ни пречат да постигнем нещо, а не върху начините, по които бихме успели да го постигнем.
Законът за съсредоточеността предлага друг подход: спрете неразумното желание нещата непременно да бъдат различни. Приемете ги такива, каквито са. Насладете им се. Ако непременно искате да ги промените, съсредоточете се не върху пречките, а върху новите пътища.
Законът за съсредоточеността ни учи да осъзнаваме мислите си, да ги подбираме и да ги насочваме в посока на удовлетвореност, съзидателност и щастие.
Една моя позната катастрофира лошо. Колата бе пълна с деца. Две от приятелките на дъщеря й загинаха.
Докато лежеше в болницата с многобройни счупвания, Синди изпадна в дълбока депресия. Чувстваше се убиец; беше убедена, че не заслужава да живее. Един психотерапевт се съгласи да поработи с нея, за да я научи да се съсредоточава. Съветът му беше: „Просто съществувай.“
Научил я да се фокусира върху дишането си. Синди издишвала, а след това се концентрирала върху вдишването. После „просто съществувала“, съсредоточавайки вниманието си единствено върху дишането.
Докато мислите й се реели, тя се научила да ги наблюдава и да ги следва. Научила се да прави разлика между отрицателните, неутралните и положителните мисли.
Отрицателните били свързани с катастрофата: защо не карах по-бавно, защо не умрях аз… Всеки път те били по-многобройни и преминавали във вина и срам. Идвали автоматично и тя прекарвала времето си в този несъзнателен, но определено деструктивен капан.
Докато се концентрирала върху дишането си, все по-често забелязвала, че през ума й минават и заминават мисли като: какво дават по телевизията; да опитам ли физиотерапия… Това били неутрални мисли.
Още по-късно Сидни открила третия тип мисли – подхранващите, подкрепящите мисли. Въпреки че не идвали автоматично, били много полезни. Любимата й подхранваща мисъл била „Господ е моят пастир.“ Сидни разбрала, че всеки път, когато я нападнат негативните спомени, може да извиква в ума си мисълта „Господ е моят пастир“ и да се чувства закриляна. Дори започнала да визуализира този мисъл.
Колкото повече овладявала техниката „Просто съществувай“, толкова повече Сидни се отърсвала от отчаянието, депресията и безизходицата. Мислите й за самоубийство се разредили. Когато се научила да контролира мислите си, хроничната й депресия изчезнала.
Начинът, по който действа Законът за съсредоточеността е прост: когато автоматичният цикъл се наруши, а това всеки от нас може съзнателно да направи, ние постигаме физическо и душевно благополучие на по-високо ниво.
Съсредоточеността изисква „наистина да си там“, докато извършваш всяка една от хилядите ежедневни, едва ли не банални дейности. Във всяко нещо трябва да влагаш желание, да присъстваш.
Влюбените са разсеяни, защото не могат или не искат да мислят за нищо друго, освен за обекта на своята любов. От всяко друго действие те просто отсъстват и често стават жертва на злополуки и неуспехи.
Разсеяните професори също отсъстват от живота Тук и Сега, защото са изцяло потънали в темата си на разсъждения. И те като влюбените ще напуснат сферата на ангажираност на ума и ще се върнат в света на реалностите, след като решат научния си проблем.
И влюбените, и професорите са временно в състоянието на разсеяност. Но когато ние сме перманентно разсеяни, това означава, че сме роби на собствения си ум; че позволяваме друг да контролира живота ни, дори този друг да е собственият ни ум.
Законът за съсредоточеността ни учи да превърнем ума си от господар в наш слуга. Това се постига, като осъзнаваме мислите си в настоящия момент и полагаме известно усилие, за да ги подбираме, вместо да им се оставяме да ни носи течението на автоматизираното ни мислене.
Подбирайте мислите, върху които се съсредоточавате. Съсредоточавайте се върху мисли, които ви подкрепят и поддържат в добро състояние. Концентрирайте се върху това, което имате, а не върху онова, което сте изгубили. Резултатите ще се проявят много скоро както върху здравето, така и върху целия ви живот. Защото сте избрали в живота ви да действа Законът за съсредоточеността.
Из „22 неоспорими закона на съвършеното здраве“ от Грег Андерсън
Прочети още:
Закон за одухотвореността
Закон за личната отговорност
Закон за единното цяло
Закон за физическата активност
Закон за умереното хранене
Закон за минималната лекарска намеса
Закон за устойчивост на стреса
Закон за емоционалния избор
Закон за еволюционната мотивация
Закон за човешкото достойнство
Закон „Аз печеля – Ти печелиш“
Закон „Живей Тук и Сега“
Закон за съзидателността
Закон за непрестанното развитие
Закон за мисията в живота
Закон за предназначението да служим
Закон за доброто стопанисване
Закон за прошката
Закон за благодарността
Закон за вътрешния мир
Закон за безусловната любов
