Носете си новите дрехи, момчета,
падаме, както ходим,
умираме, както спим.
Въпросите на тая планета
я решим, я не решим…
Но не казвайте: утре ще бъдем красиви.
Не казвайте: утре ще бъдем щастливи.
Не казвайте: утре ще бъдем, ще бъдем…
ще обичаме утре,
утре ще бъда любим.
Носете си новите дрехи, момчета –
падаме, както ходим,
умираме както спим.
Не казвайте: утре ще почнем голямото,
днес ще печеля пари за прехраната.
Не казвайте: утре ще бъдем честни,
днес тихичко ще се проврем…
Носете си новите дрехи момчета,
ходейки падаме, падайки мрем.
Не казвайте: утре с вик на площада
ще кажа истината, после – на клада!
На клада, но утре. А днес потърпете,
днес се налага
да премълчим…
Носете си новите дрехи, момчета –
падаме, както ходим,
умираме както спим.
Стефан Цанев
