Живял някога един крал. Той си построил огромен дворец. Това бил един дворец с милиони огледала. Абсолютно всичко, стените, пода и таваните били покрити с огледала.
Веднъж в двореца притичало едно куче. Огледало се и видяло около себе си множество кучета. Те били навсякъде. И като достатъчно умно, кучето се озъбило, за да се защити за всеки случай от тези милиони кучета наоколо и да ги изплаши. В отговор всички кучета му се озъбили. Кучето започнало да ръмжи – срещу него всички кучета му отговорили със същото.
Сега кучето било сигурно, че животът му е в опасност и започнало да лае. То започнало да лае с всички сили, много отчаяно. Но щом залаяло и онези милиони кучета също започнали да лаят. И колкото повече то лаяло, толкова по-силно те му отговаряли.
На сутринта намерили нещастното куче мъртво. А то било там само, в двореца нямало никой, там имало само тези милиони огледала.
Никой не се беше борил с него, защото не е имало кой да го направи, но то видяло себе си в огледалата и се изплашило. И когато започнало да се сражава, отраженията в огледалата също влезли в бой. То загинало в борбата с милионите собствени отражения, които го заобикаляли от всички страни.
Ако няма никакви препятствия вътре във Вас, то не може да има и никакви препятствия извън Вас, нищо не може да застане на Вашия път. Такъв е законът.
Светът ни отразява с хиляди и хиляди огледала и ако сме способни да видим качествата на другите и го признаем, то е защото ги имаме в себе си, без да си даваме сметка за това. Невъзможно е да видиш нещо в другия преди то да присъства в теб самия. Това, което чувстваш; това, което мислиш; това, за което жадуваш или се страхуваш, ще бъде отразено от действителността и всичко около нея.
Бъдете наблюдателни и внимателни, защото всеки от нас се намира пред множество огледални отражения на самия себе си, представени чрез хората, с които общува ежедневно. Те са там, за да ни покажат аспектите, които вярваме, че съществуват само извън нас. В ниските нива на съзнанието, може да не разпознаем, да не приемем съществуването на другите като огледала, но ако всеки от нас притежава мъдростта да разбере това, ще ускори еволюцията на съзнанието и разбирателството. Ако виждаме само непочтеността на хората около нас, то те ни показват нашата собствена непочтеност. Ако забелязваме любовта и радостта на другите, то те отразяват нашата собствена любов и радост по пътя към щастие и блаженство.
С обич, Марияна
