Ако запазиш ума си, когато всички край теб го изгубват и теб обвиняват.
Ако можеш да вярваш във себе си, а другите в теб се съмняват,
но своето съмнение извиняват.
Ако можеш да чакаш и не се уморяваш от чакане.
Или пък те мамят, но не се занимаваш с измами.
Или пък те мразят, но не допускаш омразата
и не изглеждаш прекалено добър или мъдър.
Ако не си подчинен на мечтите, но можеш да мечтаеш.
Ако можеш да мислиш, ала мислите не са твоя цел.
Ако можеш Триумф и Нещастие да опознаеш
и към тези измамници се отнасяш еднакво умело.
Ако можеш да понесеш да чуеш истината от тебе изказана,
изопачена от негодяи, за да правят капани за глупави.
Или виждаш нещата, на които отдал си живота си, смазани,
и приведен, построиш ги отново с длета изпочупени.
Ако можеш в едно всички свои победи да си събрал
и, подхвърлил монета, с един замах да си ги рискувал,
и загубиш, и започнеш пак от самото начало
и никога за тази загуба не отрониш и дума.
Ако можеш сърцето, нервите, силата, да накараш,
когато отдавна ги няма – да ти служат в обрата,
и издържиш, когато в теб нищо не е останало
освен волята, която им казва – „Почакайте!“
Ако можеш с тълпи да говориш, но опазиш достойнството си,
или крачиш с крале, но човешкото в теб продължи,
ако не може, ни враг, ни обичан приятел, да те нарани,
ако всички, но никой, твърде много на теб не държи.
Ако можеш да заместиш минутата непримирима
с шейсет секунди бяг по избор твой,
светът е твой и всичко що във него има.
И нещо повече – ще бъдеш Мъж ти, сине мой!
Ръдиард Киплинг
