Смирих се – пораснах, помъдрях… Назад оставих всякакво съмнение коя… защо съм… бях или не…
За душата
Мечтите ми, отчаяни, до ъгъла ридаеха с наведена глава. Съблякох ги, над мен се свлече…
Ухаеш ми… на детство… на топъл шоколад… на слънчево вълшебство… на цъфнал вишнев цвят… Ухаеш…
Бъди дете! Каквото виждам те сега! Не настоявай да пораснеш. Усмихвай се на всякакви картинки.…
